Откакто започнах този блог, завързах няколко виртуални приятелства, които много ме радват. С някои от хората вече успяхме да се видим и на живо, с някои предстои това лято :-) и особено очаквам с нетърпение да се видя на местна видинска почва с Ели, която живее от дълги години в Щатите- но ми се пада съгражданка и с която може би ще подготвим един вълнуващ проект :-)
Тя се занимава с литература и образование, и преподава, но страстта й е фотографията (снимките в поста тук са нейни, а има още доста тук), както и има много интересен блог, в които разсъждава на глас за различни теми от e- и имигрантското си битие и/или погледа отвън върху българската действителност (I can relate to that), както и литературни теми (там вече съм пас) или изкуство.Отдавна се каня да й направя представяне и все не мога да се настроя на сериозна вълна- защото нейните постове са обмислени, дълбоки и наистина комуникират нещо; ангажират публиката в размисъл или дебат. Включително и мен- замислих се например за собствените си впечатления от посещенията си в БГ и усеща ли се промяна или не... харесвам ли Бай Ганьо като литературен герой.. какво значение има толкова чистотата на българския език.
Моят стил на блогърстване в момента е корено различен- залагам на визуалните неща и гледам много-много да не пиша текст, а коментарите са деактивирани :-) Блогърствам за разтоварване.
Но обичам от време на време да чета блогове, в които се дебатира на различни теми предложени от авторите (и евентуално в коментарите дискусията заминава някъде на другаде...понякога "на кино").
Особено ми харесва да оставям коментари при Ели (не че го правя толкова често, но все пак)- публиката там е като че ли наполовина от българи, живеещи в чужбина и тонът е много културен, приятен и малко всяващ страхопочитание (имам чувството, че съм на литературна сбирка- в добрия смисъл на думата- и че не винаги или за всичко схващам за какво точно си говорят хората там).
В някои отношения Ели е по-носталгичен преселник от мен самата- аз например, отдавна не се вълнувам от националните празници, но съм съгласна, че българският темперамент и кухня са по-скоро средиземноморски, отколкото източноевропейски- и така би трябвало да го обясняваме на чужденците (аз лично го правя).
Ели има и интересна серия от размисли за бедността и богатството, и какво означава социалния статус- както и разностранни размисли на глас за всичко от непослушните деца до вещиците. :-)Препоръчвам ви съвсем сериозно да погледнете блога и да го следите- дори и да не сте настроени да сърфирате на сериозна тематика. Заслужава си- постовете наистина предизвикват размисли, без да обременяват публиката :-)
